Заливът Кисмет. Dawn BrowerЧитать онлайн книгу.

      “Изплюй го, Стрейндж,” той я дразнеше леко и прокара пръсти по тъмните й коси. Те бяха копринени на допир и той обичаше да може да я гали дори по този малък начин.

      Тя наклони глава настрани и попита, “Обичаш ли ме?”

      Това беше гаден удар, който не бе очаквал. “Разбира се че те обичам,” отговори той безпроблемно. “Защо не? Ти си най-добрата ми приятелка.”

      “Нямам това в предвид.” Гласът й малко се разтрепери. “Обичаш ли ме като повече от приятел.”

      Той се опасяваше че точно това го пита. Наш не знаеше защо го ужаси толкова много. Вчера беше готов да й признае всичко. Сега в студената светлина на деня изглеждаше невъзможно. Ами ако тя го отхвърли и му каже, че вече не могат да бъдат приятели? Дали да поеме този риск? Наградата може да бъде много голяма, ако тя отвърне на чувствата му, но ако не го направи … Можеше да загуби единствения човек, който някога е значел нещо за него. Наш си пое дъх и кимна. “Винаги съм те обичал, Лей,” – каза той тихо. “За мен никога не е имало никоя друга.”

      Устните й се извиха нагоре в неуверена усмивка. “Чаках да чуя тези думи от теб. Започвах да губя надежда.” Тя докосна бузата му. “Не мислех, че някога можеш да ме обичаш.”