Звездна ескадрила «Омега». ЗохраЧитать онлайн книгу.

      Глава 1: Сигналът от нищото

      Вълната се разля по главния екран на командния център – неестествено чиста, почти математически перфектна крива сред статичния шум на дълбокия космос. Не приличаше на нищо познато – нито пулсар, нито квазар, нито агонизираща звезда. Беше прекалено подредена, прекалено… умишлена.

      Д-р Ева Роуз се наведе напред, забравила за леката умора в очите си, които сега не отразяваха нищо друго освен хипнотичния танц на сигнала. Пръстите ѝ летяха над холографската конзола, изолирайки честотите, анализирайки модулацията с трескава съсредоточеност. Тихият, равномерен шум на системите за поддържане на живота на "Омега" и едва доловимото бръмчене на антигравитационните генератори бяха единственият фон на нейното поглъщащо мълчание.

      – Статус, докторе? – Гласът на капитан Адам Корсаков проряза тишината. Той беше влязъл безшумно, стъпките му поглъщани от меката настилка на мостика. Застанал зад нея, със скръстени на гърдите ръце, той излъчваше спокойна власт, но в очите му се четеше обичайната доза прагматичен скептицизъм.

      – Не е шум, Адам. Абсолютно не е шум – отвърна Ева, без да откъсва поглед от данните, които се изливаха пред нея. – Виж фазовата кохерентност. Последователностите… вградени са прости числа, хармонични съотношения, които надхвърлят всякаква вероятност за случаен природен феномен. Това… това е конструирано.

      Адам присви очи към екрана. – Имаме каталози с екзотични излъчвания, Ева. Магнетари, сливащи се черни дупки… Вселената е пълна със странни звуци.

      – Не и като този! – Тя рязко се обърна към него, а в очите ѝ гореше пламъкът на откривателя. – Модулацията се променя, адаптира се към нашите сканиращи честоти, сякаш… сякаш ни отговаря. И най-странното е източникът.

      – Да? Къде ни водят сензорите този път? Някоя забравена мъглявина? Празно междузвездно пространство?

      – Сириус – каза Ева тихо, почти благоговейно. – По-точно, системата на Сириус Б.

      Адам повдигна вежда. – Сириус Б? Бялото джудже? Звезден остатък, Ева. Плътен, горещ, мъртъв. Без планети в обитаема зона, без условия за живот, какъвто го познаваме. С радиационни нива, които биха изпържили всичко. Какво би могло да излъчва оттам?

      – Точно това е въпросът. Няма ясна точка на произход. Сигналът не идва от самото джудже, нито от някакъв хипотетичен обект в орбита около него. Нашите сензорни мрежи го засичат едновременно от множество точки в системата, но триангулацията се проваля. Сякаш… сякаш източникът не е локализиран в трите ни измерения. Сякаш е… разпръснат.

      Настъпи тишина, нарушавана само от тиктакането на някой таймер на конзолата. Адам се вгледа в лицето на Ева – в нейната непоклатима увереност, в страстта, която я тласкаше към ръба на познатото. Той беше виждал този поглед и преди, когато тя преследваше теоретични частици или гравитационни аномалии. Но това беше различно. По-осезаемо. По-обезпокоително.

      Той въздъхна едва доловимо. – Разпръснат сигнал от мъртва звездна система, който изглежда интелигентен. Звучи като твоите обичайни вторници, Ева.

      Лека усмивка докосна устните ѝ, но очите ѝ останаха сериозни. – Този път е различно, Адам. Усещам го. Това е нещо, което не сме очаквали. Нещо… голямо.

      Капитан Корсаков се замисли за миг, погледът му се плъзна по звездната карта, където Сириус светеше като ярък диамант. "Омега" беше построен за това – да изследва неизвестното, да търси отговори сред звездите. Рискът беше огромен, но потенциалната награда… тя беше неизмерима.

      – Добре – каза той накрая, гласът му твърд и решителен. – Щом казваш, че там има нещо, ще отидем да го видим. Навигатор, начертайте курс към системата Сириус Б. Максимална скорост на хиперзадвижване след излизане от гравитационния кладенец на този сектор.

      Светлините на мостика сякаш леко промениха нюанса си, докато системите на огромния кораб започваха да изчисляват сложните маневри за скока. Ева отново се обърна към екрана, към загадъчния сигнал, който пулсираше като сърцето на една непозната вселена.

      Пътуването към Сириус Б започваше. Пътуване към бяло джудже, към разпръснат сигнал и към неизвестното, което ги очакваше там. Ехото от безкрайността, макар и все още неразпознато като такова, вече ги призоваваше.