Звездна ескадрила «Омега». ЗохраЧитать онлайн книгу.
твоят екип ще съсредоточи всички сензори върху източника… или по-скоро върху *областта* на източника. Искам всеки квантов флуктуаций, всяка гравитационна аномалия, всичко необичайно да бъде докладвано незабавно.
Предупредителните светлини за излизане от хиперпространството окъпаха мостика в кехлибарен отблясък. Познатото разтърсване премина през кораба, когато изкривеното пространство се изправи и звездите щракнаха обратно в познатите си позиции. Пред тях, на главния екран, изгря ослепителната гледка на двойната система Сириус. Сириус А, ярка и величествена бяло-синя звезда, доминираше пейзажа. А до нея, почти изгубено в блясъка ѝ, но все пак видимо за мощните сензори на „Омега“, беше бледото, призрачно сияние на Сириус Б – бялото джудже.
– Излизането от хиперпространството е успешно. Всички системи са в норма – докладва Харпър. – Намираме се на безопасно разстояние от гравитационния кладенец на Сириус Б.
– Сензори? – попита Адам, вперил поглед в мъртвата звезда.
– Засичаме го, капитане! – Гласът на Ева беше трескав от вълнение. – По-силен е от всякога! И… о, богове…
– Какво има, Ева? Докладвай!
– Сигналът… той не е само разпръснат. Той… той *формира* нещо. Данните от сензорите… те не показват материя, поне не в познатия ни смисъл. Показват… структура. Огромна енергийна структура, която обгръща цялото бяло джудже като… като воал. И пулсира в синхрон със сигнала.
На екрана се появи сложна холографска проекция – мрежа от преплетени енергийни линии, пулсиращи със собствена светлина около мъртвата звезда. Не беше планета, не беше кораб, не беше нищо познато. Беше нещо съвсем друго.
– Това ли е източникът? – прошепна Адам, неспособен да откъсне поглед от неземната гледка.
– Не мисля, че е *източникът*, капитане – отвърна Ева, гласът ѝ изпълнен със страхопочитание. – Мисля, че това е… *резонаторът*. Нещо улавя и усилва сигнала, придава му форма тук, в нашата реалност. Но оригиналният сигнал… той идва от… от другаде.
Тишината на мостика беше нарушена само от тихото пулсиране на енергийната структура на екрана и равномерното бръмчене на кораба. Екипажът на „Омега“ беше пристигнал. Бяха намерили не извънземна цивилизация, а нещо далеч по-странно – ефирна, енергийна структура, резонираща със сигнал, чийто истински произход оставаше забулен в мистерия. Бяха преминали през воала и сега стояха на прага на нещо непознато и потенциално опасно. Търсенето едва започваше.
Глава 3: Същността на сигнала
Дни наред „Омега“ обикаляше около призрачната енергийна структура, която обгръщаше Сириус Б. Корабът поддържаше безопасна дистанция, а сензорите му работеха на пълна мощност, поглъщайки терабайти данни всяка секунда. На мостика цареше атмосфера на съсредоточено недоумение. Холографската проекция на структурата доминираше главния екран – ефирна, постоянно променяща се мрежа от светлина и енергия, която сякаш дишаше в синхрон с непознатия сигнал.
– Гравитационните