Звездна ескадрила «Омега». ЗохраЧитать онлайн книгу.
Цветът им се промени от обичайното ефирно синьо към наситено виолетово. Пулсацията се разпространи навън като вълничка по повърхността на езеро, засягайки съседните възли.
– Имаме реакция! – възкликна Ева. – По-силна от очакваното! Енергийните нива се покачват…
Но преди да успее да довърши, се случи нещо драматично. Виолетовата пулсация не затихна. Вместо това тя се усили експоненциално. Целият участък от структурата около сонда „Ламбда“ засия с ослепителна светлина. Гравиметричните сензори на „Омега“ и „Кеплер“ полудяха, отчитайки внезапно, локално изкривяване на пространство-времето, много по-силно от всичко наблюдавано досега.
– Капитане! Сигнатурата на сонда „Ламбда“ изчезна! – извика операторът на сензорите.
– Какво?! – Адам скочи от креслото си.
На холографския дисплей светлинката на „Ламбда“ просто премигна и изгасна. В същото време ослепителната виолетова светлина в структурата започна бавно да затихва, но моделът на флуктуациите в целия регион беше драстично и необратимо променен. Беше станал по-сложен, по-… агресивен.
Тишината на мостика беше оглушителна, нарушавана само от тревожното пиукане на няколко сензорни сигнала. Те бяха прекрачили някаква граница. Структурата не просто реагираше – тя беше отвърнала. И една от техните сонди беше цената.
Танцът на флуктуациите беше придобил зловещ оттенък. Мистерията около Сириус Б току-що беше станала много по-опасна.
Глава 8: Ответният удар
Оглушителната тишина на мостика на „Омега“ беше по-страшна от всяка аларма. Празното място на холографския дисплей, където допреди миг светеше иконката на сонда „Ламбда“, сякаш изсмукваше въздуха от помещението. Екипажът стоеше като замръзнал, очите на всички приковани към екрана и към сложните, заплашително променени виолетови шарки, които сега пулсираха там, където сондата беше изчезнала.
– Статус на кораба! – Гласът на Адам Корсаков проряза вцепенението, рязък и настоятелен. – Иванова, докладвай! Има ли щети? Енергийни удари?
– Щитовете удържаха, капитане – отвърна командир Иванова, пръстите ѝ вече летяха над тактическата конзола. – Засякохме масивна гравитационна вълна и тахионен изблик, съвпадащи с изчезването на „Ламбда“, но бяха силно локализирани около точката на взаимодействие. Няма директни щети по „Омега“ или „Кеплер“.
– „Кеплер“ потвърждава – обади се гласът на капитан Лорънс, леко треперещ въпреки опита за контрол. – Всички системи са в норма, но сме в пълна бойна готовност. Какво, по дяволите, беше това?
Всички погледи се насочиха към Ева. Тя стоеше пред научната си станция, лицето ѝ бледо, но очите ѝ горяха с трескава интензивност, докато анализираше последните данни от „Ламбда“ и останалите сонди.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «Литрес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную