Звездна ескадрила «Омега». ЗохраЧитать онлайн книгу.
сонди, придружени от „Омега“ и още един изследователски кораб. Този път ще разположим дълготрайни сензори, ще се опитаме да картографираме тези флуктуации, да разберем динамиката на структурата.
Той замълча за момент, после добави с по-тих глас: – Но трябва да сме готови. Ако тази структура не е просто пасивен резонатор, ако наистина взаимодейства активно с фундаменталните сили на Вселената… тогава се доближаваме до нещо, което може да е също толкова опасно, колкото и удивително.
Ехото на безкрайността беше разтърсило основите на човешкото знание. Сега, докато първите вълни от откритието заливаха Земята, човечеството се готвеше да се гмурне още по-дълбоко в мистерията, привлечено от фините пулсации в сърцето на структурата около Сириус Б – пулсации, които можеха да се окажат ключ към още по-невероятни разкрития или към неподозирани опасности. Търсенето продължаваше.
Глава 7: Танцът на флуктуациите
Пространството около Сириус Б вече не беше просто точка на картата, а позната, макар и все още дълбоко мистериозна територия. „Омега“, вече ветеран на това странно място, се носеше величествено, но този път не беше сама. До нея, като по-малък, но също толкова решен спътник, стоеше най-новият изследователски кораб на флотата, „Кеплер“, специализиран в дълбочинни енергийни анализи. Между двата гиганта, като рояк високотехнологични насекоми, се разпръскваше флотилия от сонди „Резонанс“ – дванадесет автономни апарата, проектирани специално да картографират и анализират фините флуктуации, открити от Ева.
На мостика на „Омега“ отново цареше познатото напрежение, но този път то беше смесено с нетърпението на учени, които се връщат към недовършен експеримент с нови инструменти. Ева Роуз координираше разгръщането на сондите от научната си станция, очите ѝ следяха потоците данни, които вече започваха да прииждат.
– Сонди „Алфа“ до „Делта“ са на позиция в екваториалната равнина на структурата – докладва тя, гласът ѝ спокоен, но с осезаема нотка на вълнение. – „Епсилон“ до „Йота“ заемат полярни орбити. Последните три, „Капа“, „Ламбда“ и „Мю“, ще извършат по-близки, динамични прелитания, за да измерят градиентите.
– Какви са първоначалните показания, докторе? – попита Адам от командното си кресло. Той наблюдаваше холографската проекция, където дванадесет малки светлинки заемаха позиции около огромния, пулсиращ воал на енергийната структура.
– Потвърждават се, капитане. Флуктуациите са реални. – Ева увеличи част от визуализацията, показваща сложни, преливащи се шарки от енергия, които протичаха през основната мрежа на структурата като фини подводни течения. – И са дори по-сложни, отколкото предполагахме. Не са просто случайни вариации или хармоници на основното Ехо. Имат собствена, почти фрактална геометрия. Повтарящи се мотиви на различни мащаби.
– „Кеплер“ потвърждава. Нашите спектрометри засичат субхармонични резонанси, които не могат да бъдат обяснени само с взаимодействието