Звездна ескадрила «Омега». ЗохраЧитать онлайн книгу.
не даде всички отговори. Напротив, то породи безброй нови въпроси. Какво точно представляваше структурата около Сириус Б? Дали беше уникална, или имаше и други подобни „резонатори“ из галактиката? Какво друго криеше това фундаментално „ехо“? Можеше ли да бъде използвано, разбрано, или човечеството беше обречено само да го слуша като далечен, неразбираем шепот?
Търсенето на извънземни цивилизации не беше приключило, но фокусът му се беше променил. Сега човечеството търсеше не само други форми на разум, но и други проявления на самата безкрайност, други ехота, отекващи в необятния космос.
Звездна ескадрила „Омега“ беше изпълнила мисията си по начин, който никой не беше предвидил. Тя не донесе карта на извънземни светове, а остави върху човешкото съзнание неизличим отпечатък – отпечатъка на безкрайността. И този отпечатък беше само началото на едно ново, още по-велико пътешествие към разбирането на мястото ни във Вселената. Ехото продължаваше да звучи, призовавайки към нови хоризонти и нови мистерии.
Глава 6: Първите вълни
Земята вибрираше, но не от Ехото на безкрайността, а от собствения си трескав отговор на откритието. Научни конференции се свикваха и разпускаха в рамките на дни, публикуваха се хиляди статии, всяка предлагаща нова теория или интерпретация. Космологията беше хвърлена в благодатен хаос, а физиците се надпреварваха да вградят концепцията за фундаментален вселенски резонанс в съществуващите модели. Обществото беше разделено между страхопочитание, екзистенциален размисъл и неизбежния скептицизъм. „Ехоисти“ и „Резонисти“ формираха нови философски течения, докато култовете провъзгласяваха структурата около Сириус Б за божествено знамение.
В центъра на тази буря бяха екипажът на „Омега“ и най-вече д-р Ева Роуз и капитан Адам Корсаков. Превърнати в знаменитости против волята си, те бяха принудени да навигират в лабиринта от интервюта, политически срещи и научни дебати.
Ева се чувстваше като риба на сухо. Блясъкът на медиите и безкрайните въпроси я изтощаваха. Истинската ѝ страст беше в данните, в тишината на лабораторията, където можеше да се бори с уравненията, а не с микрофоните. Въпреки това, тя неуморно защитаваше откритието, обясняваше сложните концепции с търпение и се опитваше да насочи дискусията към научните последици, а не към сензацията.
Адам, от друга страна, се справяше по-добре с напрежението, макар и по свой начин. Опитът му като капитан го беше подготвил за стратегическо мислене и справяне с натиск. Той умело отбиваше опитите на различни правителствени и корпоративни фракции да получат ексклузивен достъп до данните или да повлияят на бъдещите изследвания. Неговата основна грижа беше целостта на откритието и безопасността на бъдещите мисии.
– Те не разбират, Адам – каза Ева една вечер, докато двамата гледаха звездите от обсерваторията на Централното научно командване. – Всички говорят за „използване“ на Ехото, за „контролиране“ на структурата.